БЛЕДЕН СПОМЕН
Далечен спомен си остана ти,
гаснещ бавно в спомените ми.
Рисунка нежна аз си сътворявам,
на спомените нежни се осланям
и чувствам аз как кръвта започва да кипи,
след спомена за миналите дни,
след спомена за теб и мен в бурята.
И спомням си как леко ме докосна
в нощта,целувайки нежно плътта!
Споменът остава леко да бледнее,
раната ми пак да зее!
Не,не мога да забравя аз нощта!
Ще те обичам за вечни времена!
гаснещ бавно в спомените ми.
Рисунка нежна аз си сътворявам,
на спомените нежни се осланям
и чувствам аз как кръвта започва да кипи,
след спомена за миналите дни,
след спомена за теб и мен в бурята.
И спомням си как леко ме докосна
в нощта,целувайки нежно плътта!
Споменът остава леко да бледнее,
раната ми пак да зее!
Не,не мога да забравя аз нощта!
Ще те обичам за вечни времена!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жеже Все права защищены
много тъга има в това стихотворение :*( но пък за сметка на това е много красиво!
