Jan 20, 2006, 8:07 PM

БЛЕДЕН СПОМЕН 

  Poetry
647 0 2
Далечен спомен си остана ти,
гаснещ бавно в спомените ми.


Рисунка нежна аз си сътворявам,
на спомените нежни се осланям
и чувствам аз как кръвта започва да кипи,
след спомена за миналите дни,
след спомена за теб и мен в бурята.


И спомням си как леко ме докосна
в нощта,целувайки нежно плътта!
Споменът остава леко да бледнее,
раната ми пак да зее!


Не,не мога да забравя аз нощта!
Ще те обичам за вечни времена!

© Жеже All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • много тъга има в това стихотворение :*( но пък за сметка на това е много красиво!
  • "гаснещ бавно в спомените ми."-гаснщ бавно в миналото ми...за мен така ще е по-добре
    Иначе е страхотно
Random works
: ??:??