Jan 20, 2006, 8:07 PM

БЛЕДЕН СПОМЕН

  Poetry
873 0 2
Далечен спомен си остана ти,
гаснещ бавно в спомените ми.


Рисунка нежна аз си сътворявам,
на спомените нежни се осланям
и чувствам аз как кръвта започва да кипи,
след спомена за миналите дни,
след спомена за теб и мен в бурята.


И спомням си как леко ме докосна
в нощта,целувайки нежно плътта!
Споменът остава леко да бледнее,
раната ми пак да зее!


Не,не мога да забравя аз нощта!
Ще те обичам за вечни времена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жеже All rights reserved.

Comments

Comments

  • много тъга има в това стихотворение :*( но пък за сметка на това е много красиво!
  • "гаснещ бавно в спомените ми."-гаснщ бавно в миналото ми...за мен така ще е по-добре
    Иначе е страхотно

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...