16.09.2008 г., 10:29

Бледи, есенни лъчи...

1K 0 8
За теб... не поете, с нежност!

Самотна под дъждовното небе
гледам птиците, забързани на юг.
Ето, че една... до мен долете,
на дланта ми кацна... тук.
Светлинка в мрачния ден ми донесе
и прегръдка топла в утринта.
Дъждът ръми, черен облак се надвеси.
С килим от листа, есента, земята покри.
У дома е топло и уютно... денят е весел.
Там, зад морета и планини,
в една земя, далечна,
твоето сърце за мен тупти
и ръка силна милва ми лицето.
Така лесно се дочаква вечерта,
звездите по светло греят
и от надничащата есенна луна
лъчите бледи няма да студенеят...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • прекрасно...
  • Вълчите поздрави ме трогват до сълзи,майстора на най-вълнуващите мъжки изкази... Ваничка, нека бъде нежност и за теб. Есна,натежала и ароматна от плодовете и зрялата любов, в която колебанията отдавна не съществуват са наистина великолепно взаимнодопълващи се Ице. Ани, хубаво е, когато доставиш удоволствие на някого и той сподели. А небето ми се разплака за първи път от 5 месеца Краси, но смятам, че се случи само защото аз съм по-близо до Америка и нейните урагани, но пък е толкова уютно на диванчето, под одеалото, с лаптопа на колене и горещото кафе до мен... Мечтай Таничка, мечтай и реализирай мечтите си момиче! Обич за всички ви и горещи прегръдки!
  • най хубавото нещо на света!-домашният уют...
    нека е пролет в душата ти винаги!!!
    поздрави от вълчан!
  • Така - с нежност и обич - животът е хубав!
    Поздрав, Таня!
  • Красив контраст - есен и любов! Някакси странно се допълват! Поздрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...