Бледи, есенни лъчи...
За теб... не поете, с нежност!
Самотна под дъждовното небе
гледам птиците, забързани на юг.
Ето, че една... до мен долете,
на дланта ми кацна... тук.
Светлинка в мрачния ден ми донесе
и прегръдка топла в утринта.
Дъждът ръми, черен облак се надвеси.
С килим от листа, есента, земята покри.
У дома е топло и уютно... денят е весел.
Там, зад морета и планини,
в една земя, далечна,
твоето сърце за мен тупти
и ръка силна милва ми лицето.
Така лесно се дочаква вечерта,
звездите по светло греят
и от надничащата есенна луна
лъчите бледи няма да студенеят...
Самотна под дъждовното небе
гледам птиците, забързани на юг.
Ето, че една... до мен долете,
на дланта ми кацна... тук.
Светлинка в мрачния ден ми донесе
и прегръдка топла в утринта.
Дъждът ръми, черен облак се надвеси.
С килим от листа, есента, земята покри.
У дома е топло и уютно... денят е весел.
Там, зад морета и планини,
в една земя, далечна,
твоето сърце за мен тупти
и ръка силна милва ми лицето.
Така лесно се дочаква вечерта,
звездите по светло греят
и от надничащата есенна луна
лъчите бледи няма да студенеят...
© Татяна All rights reserved.
