sinoptic (Красимир Трифонов)
164 360
15.12.2012 г., 21:04 ч.

Близка и далечна 

  Поезия » Любовна
814 1 4

Измислих те в присънената вечер,

рисувах те с примамлива боя,

оглеждах те отблизо и далече

и питах се - коя си ти, коя?

 

Сълза да беше, щях да те изпия,

любовен атом - щях да го разпръсна,

в очите ти потъвах, във стихия,

и люшках се във клепките възкръснал.

 

По устните ти плувах в урагани диви,

захвърлих котва, тежка от въздишка,

със девет бала плискаха игриви

вълните бурни в твоята усмивка.

 

В косите ти разстилах златна свила,

във кичурите - огнени луни,

долавях те, до мен се бе стаила

във нощите до първите петли.

 

Измислих те в присънената вечер,

рисувах те с любовната боя,

усетих те отблизо и далече

и знам коя си - вечната жена!

© Красимир Трифонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??