Близка и далечна
Измислих те в присънената вечер,
рисувах те с примамлива боя,
оглеждах те отблизо и далече
и питах се - коя си ти, коя?
Сълза да беше, щях да те изпия,
любовен атом - щях да го разпръсна,
в очите ти потъвах, във стихия,
и люшках се във клепките възкръснал.
По устните ти плувах в урагани диви,
захвърлих котва, тежка от въздишка,
със девет бала плискаха игриви
вълните бурни в твоята усмивка.
В косите ти разстилах златна свила,
във кичурите - огнени луни,
долавях те, до мен се бе стаила
във нощите до първите петли.
Измислих те в присънената вечер,
рисувах те с любовната боя,
усетих те отблизо и далече
и знам коя си - вечната жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Трифонов Всички права запазени
