8.11.2007 г., 0:23

Близо до смъртта

1.2K 0 11

По повод нощта (2-ри срещу 3-ти ноември 2001г.) , в която една кола ме блъсна

 и в която нощ Бог ми подари пореден шанс да живея... 

 

 

Близо до смъртта

 

Когато смъртта е на прага

и секунди те от нея делят,

когато ръката си костелива протяга

и усещаш й ледния дъх,

 

ти виждаш живота дотук

като застинала жива картина,

като топящ се захарен памук,

като помитаща всичко лавина.

 

Писък и ужас, силна болка, сълзи,

а после тъмнина те облива...

Но ето, отварят се две мъртви очи

и усещаш, че отново си жива.

 

И плачейки, благодариш ти на Бога,

че дишаш, че болката чувстваш дори,

че бие сърцето ти с лудешкия огън,

във който животът пламти!

                                           05.11.2001

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Потресаващо...На никого да не се случва.Лощото е ,че почти всички хора осъзнаваме колко е ценен жувота чак ,когато смена косъм да го изгубим..
    Прекрасен стих!Поздрав!
  • Благодаря ти за топлината, Ани! Прегръщам те и аз!
    Бог е Този, Който ни пази - нека уповаваме на Него!
  • Вики, не знам как съм го пропуснала. Натъжих се и същевременно се зарадвах , че сега си сред нас. Прегръщам те, миличка и се пази!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=44880
  • Слава Богу всички си имаме по един ангел, който ни пази и един Господ, Който ни закриля, ръководи и дарява със Своята необятна любов! Нека Той ви благославя и всички вас! Прегръщам ви!
  • Имаш своят Ангел, който те пази!
    Радвам се , че всичко е само минало.
    Прекрасно стихотворение.Бог да те пази.
    С обич, нежно момиче.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...