По повод нощта (2-ри срещу 3-ти ноември 2001г.) , в която една кола ме блъсна
и в която нощ Бог ми подари пореден шанс да живея...
Близо до смъртта
Когато смъртта е на прага
и секунди те от нея делят,
когато ръката си костелива протяга
и усещаш й ледния дъх,
ти виждаш живота дотук
като застинала жива картина,
като топящ се захарен памук,
като помитаща всичко лавина.
Писък и ужас, силна болка, сълзи,
а после тъмнина те облива...
Но ето, отварят се две мъртви очи
и усещаш, че отново си жива.
И плачейки, благодариш ти на Бога,
че дишаш, че болката чувстваш дори,
че бие сърцето ти с лудешкия огън,
във който животът пламти!
05.11.2001
© Виктория Todos los derechos reservados
Прекрасен стих!Поздрав!