Nov 8, 2007, 12:23 AM

Близо до смъртта

  Poetry
1.2K 0 11

По повод нощта (2-ри срещу 3-ти ноември 2001г.) , в която една кола ме блъсна

 и в която нощ Бог ми подари пореден шанс да живея... 

 

 

Близо до смъртта

 

Когато смъртта е на прага

и секунди те от нея делят,

когато ръката си костелива протяга

и усещаш й ледния дъх,

 

ти виждаш живота дотук

като застинала жива картина,

като топящ се захарен памук,

като помитаща всичко лавина.

 

Писък и ужас, силна болка, сълзи,

а после тъмнина те облива...

Но ето, отварят се две мъртви очи

и усещаш, че отново си жива.

 

И плачейки, благодариш ти на Бога,

че дишаш, че болката чувстваш дори,

че бие сърцето ти с лудешкия огън,

във който животът пламти!

                                           05.11.2001

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория All rights reserved.

Comments

Comments

  • Потресаващо...На никого да не се случва.Лощото е ,че почти всички хора осъзнаваме колко е ценен жувота чак ,когато смена косъм да го изгубим..
    Прекрасен стих!Поздрав!
  • Благодаря ти за топлината, Ани! Прегръщам те и аз!
    Бог е Този, Който ни пази - нека уповаваме на Него!
  • Вики, не знам как съм го пропуснала. Натъжих се и същевременно се зарадвах , че сега си сред нас. Прегръщам те, миличка и се пази!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=44880
  • Слава Богу всички си имаме по един ангел, който ни пази и един Господ, Който ни закриля, ръководи и дарява със Своята необятна любов! Нека Той ви благославя и всички вас! Прегръщам ви!
  • Имаш своят Ангел, който те пази!
    Радвам се , че всичко е само минало.
    Прекрасно стихотворение.Бог да те пази.
    С обич, нежно момиче.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....