Iszaard (Нели Дерали)
62 137
26.07.2014 г., 14:22 ч.

Близост 

  Поезия » Философска
584 0 4

Ще отплаваш ли, за  да откриеш пътечка към себе си?

Този свят по неволя е твой. Или просто сънуваш?!

Може би си решил да поспреш? Бяха много завесите,

през които премина. Или пък така ти се струва...

 

Ще се върнеш ли, за да намериш сърцето отново?

Да, сърцето, което едва не разпръсна по вятъра.

Този свят се пропи  и в душата ти като отрова.

И едва ли днес ще се отмие. Тя вече е с патерици.

 

Остарява душата. Ломи се по малко през дните.

Тъй безшумно, че само в дълбокото всичко провиждаш.

Избледнява в очите красивото цвете. Прикрито,

то до днес не докосна до болка желаната близост.

 

Ще отплаваш ли, за да откриеш онази раздяла,

след която при мен ще се върнеш напълно различен?

Този свят  ни напомня, че винаги черното в бялото е.

Затова без раздяла  не може да има обичане.

 

© Нели Дерали Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че попаднах на страницата ти!
  • Благодаря, Агоп, че прочете и хареса!

    Диалектиката, Мисана, е това - черно и бяло. Всяко нещо се съдържа в своята противоположност, уви. Този свят е твърде тъжен, говоря за човешкия свят, и драмата на човека се състои в това, че е призван да прояви адекватно душевния си порив в джунглата, наречена инстинкт за оцеляване. Ако избере душата, идеала, ще страда много, защото джунглата не търпи глезльовци, трябва да стане воин. Но воин със сърце, с душа, воин, изтъкан от болка поради това. В противен случай човекът се превръща в редово животно с претеция за интелект, който обаче обслужва само и единствено физическото му оцеляване.
  • Присъединявам се към мнението на Агоп! В този стих има тъжна красота, но същевременно и оптимизъм от изтъкалата го диалектика.
    Раздяла-обичане - ези-тура на монетата, наречена "Любов".

    "Избледнява в очите красивото цвете...
    Ще се върнеш ли, за да намериш сърцето отново?
    Да, сърцето, което едва не разпръсна по вятъра.
    Този свят се пропи и в душата ти като отрова.
    И едва ли днес ще се отмие. Тя вече е с патерици."

    Невероятното поетично ОКО на текста!

    Поздравление, Из! Както винаги са на поетична висота!

    Сърдечен поздрав: Мисана
  • тъжна красота намерих в този стих, за което те поздравявам сърдечно, Нели!!!
Предложения
: ??:??