6.01.2015 г., 23:38 ч.

Близост 

  Поезия
756 1 3

Муз(ик)а...

 

Не ми е необходимо да си тук.
Където и да си, до мен достига
гласът ти, като част от всеки звук -
и ромон тих, и песен на авлига.

Не ти е необходимо да съм с теб.
Усещаш как се сгушвам мълчаливо
в прегръдките ти. Всички богове
така, навярно, птичките приспиват.

Не сме си нужни. Знаем го добре.
Един без друг в света си оцеляваме.
Сред звездното, космическо море
намираме се, без да го признаваме.

От теб съм част, а ти си част от мен.
Какво, че ни разделят разстояния
и нямаме се в бухналия ден!?
Едно сме, без вини и оправдания.

И никак не е важно, в делник тих,
какъв товар държим и как замръкваме.
Позна се в мен, аз в тебе се открих
и време ни е вече да си тръгваме.

Душа в душа, когато се вплете,
без видимо, физическо присъствие,
на любовта вълшебното небе
обгръща ги. До сетното възкръсване.

© Вики Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "душа в душа - без видимо физическо присъствие..."
    Има такава любов - истинската.

    Споделям, Вики. Благодаря!
  • Поздрави за красотата, оптимизма и отдадеността, вплетени в муз(ик)а-та на този стих! Богатата палитра изразни средства отлично илюстрира тематиката, а крайният резултат е достоен за адмирации! Браво!!!
  • Чудесен стих, извисяващ!
    Поздрав, Вики!
Предложения
: ??:??