30.10.2018 г., 21:15

Близост с Теб

815 2 6

Звездите мигат някак замечтано,

във мека синева нощта притихна.

Сребристо ослепителна луна

в нюанси на оранжево ми се усмихна.

 

При Теб е винаги неземно,

сега съм само с Теб и Ти със мен.

В присъствието Твое скъпоценно,

безмълвна съм – застинал е дъхът ми притаен.

 

И няма как да имам тайни,

пред Теб живота ми разкрит е.

Пред погледа на Твоето лице

нима възможно е да съм прикрита.

 

Пред Теб са всичките ми пътища

и знаеш всичките ми мисли,

и плановете на сърцето от къде са,

и намеренията ми дали са чисти.

    

Ти виждаш моите мечти и моите сънища

и всички грехове в моя ум и в моята  плът.

Познаваш произхода на всяка стъпка

и знаеш посоката, в която ще ме отведат.

 

В прегръдката на Твоята тишина

безмълвна искам да остана.

Смирено тихо в Теб да помълча,

от Твоята любов в безкрайност изтъкана.

 

Исус, така е хубаво е да съм със Теб,

от Твоя поглед  съм докрай пленена.

Словата ти изгряват с криле от свобода

във душата ми до нежност разтопена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря мила, Доче! Трогната съм ,че си почувствала по този начин стиха ми! Приеми моите най-искрени пожелания за прекрасни почивни дни и нестихващо творческо вдъхновение!
  • Прекрасно посвещение и израз на Любов! Моето уважение.
  • Благодаря мила ,Албена! Вярата в Господ е моя живот! Благодаря ти изключително за споделеното! Желая ти все така да ни радваш и докосваш с перото и сърцето си!
  • Нежна любов и упование в нашия Господ си изляла в този съкровен стих, Мария!... Поздравления!
  • Приеми една голяма прегръдка от мен , Катя! Благодаря ти за топлото посещение! Бъди много благословена във всичко ,което правиш!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....