30 oct 2018, 21:15

Близост с Теб

  Poesía
818 2 6

Звездите мигат някак замечтано,

във мека синева нощта притихна.

Сребристо ослепителна луна

в нюанси на оранжево ми се усмихна.

 

При Теб е винаги неземно,

сега съм само с Теб и Ти със мен.

В присъствието Твое скъпоценно,

безмълвна съм – застинал е дъхът ми притаен.

 

И няма как да имам тайни,

пред Теб живота ми разкрит е.

Пред погледа на Твоето лице

нима възможно е да съм прикрита.

 

Пред Теб са всичките ми пътища

и знаеш всичките ми мисли,

и плановете на сърцето от къде са,

и намеренията ми дали са чисти.

    

Ти виждаш моите мечти и моите сънища

и всички грехове в моя ум и в моята  плът.

Познаваш произхода на всяка стъпка

и знаеш посоката, в която ще ме отведат.

 

В прегръдката на Твоята тишина

безмълвна искам да остана.

Смирено тихо в Теб да помълча,

от Твоята любов в безкрайност изтъкана.

 

Исус, така е хубаво е да съм със Теб,

от Твоя поглед  съм докрай пленена.

Словата ти изгряват с криле от свобода

във душата ми до нежност разтопена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря мила, Доче! Трогната съм ,че си почувствала по този начин стиха ми! Приеми моите най-искрени пожелания за прекрасни почивни дни и нестихващо творческо вдъхновение!
  • Прекрасно посвещение и израз на Любов! Моето уважение.
  • Благодаря мила ,Албена! Вярата в Господ е моя живот! Благодаря ти изключително за споделеното! Желая ти все така да ни радваш и докосваш с перото и сърцето си!
  • Нежна любов и упование в нашия Господ си изляла в този съкровен стих, Мария!... Поздравления!
  • Приеми една голяма прегръдка от мен , Катя! Благодаря ти за топлото посещение! Бъди много благословена във всичко ,което правиш!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...