30 oct 2018, 21:15

Близост с Теб

  Poesía
819 2 6

Звездите мигат някак замечтано,

във мека синева нощта притихна.

Сребристо ослепителна луна

в нюанси на оранжево ми се усмихна.

 

При Теб е винаги неземно,

сега съм само с Теб и Ти със мен.

В присъствието Твое скъпоценно,

безмълвна съм – застинал е дъхът ми притаен.

 

И няма как да имам тайни,

пред Теб живота ми разкрит е.

Пред погледа на Твоето лице

нима възможно е да съм прикрита.

 

Пред Теб са всичките ми пътища

и знаеш всичките ми мисли,

и плановете на сърцето от къде са,

и намеренията ми дали са чисти.

    

Ти виждаш моите мечти и моите сънища

и всички грехове в моя ум и в моята  плът.

Познаваш произхода на всяка стъпка

и знаеш посоката, в която ще ме отведат.

 

В прегръдката на Твоята тишина

безмълвна искам да остана.

Смирено тихо в Теб да помълча,

от Твоята любов в безкрайност изтъкана.

 

Исус, така е хубаво е да съм със Теб,

от Твоя поглед  съм докрай пленена.

Словата ти изгряват с криле от свобода

във душата ми до нежност разтопена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря мила, Доче! Трогната съм ,че си почувствала по този начин стиха ми! Приеми моите най-искрени пожелания за прекрасни почивни дни и нестихващо творческо вдъхновение!
  • Прекрасно посвещение и израз на Любов! Моето уважение.
  • Благодаря мила ,Албена! Вярата в Господ е моя живот! Благодаря ти изключително за споделеното! Желая ти все така да ни радваш и докосваш с перото и сърцето си!
  • Нежна любов и упование в нашия Господ си изляла в този съкровен стих, Мария!... Поздравления!
  • Приеми една голяма прегръдка от мен , Катя! Благодаря ти за топлото посещение! Бъди много благословена във всичко ,което правиш!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....