24.08.2014 г., 10:32  

Блокàда

460 0 0

Малка спретната къщурка
мечта останала за мен
една бетонова кутийка
живот по селски променен.

Там на седмия етаж

блъсках си ума в стените
и на стълбите мечтах
как ухаят ли липите.

Асансьорът не веднъж
бе приятел за закачка,
ритах *касичка със крак,
правех от стотинка пачка.

***

Златни бяха тези дни

залез, борове - ливади,
снимани на нов тапет
живот липите са му дали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© РемаТе Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...