Aug 24, 2014, 10:32 AM  

Блокàда

  Poetry » Other
457 0 0

Малка спретната къщурка
мечта останала за мен
една бетонова кутийка
живот по селски променен.

Там на седмия етаж

блъсках си ума в стените
и на стълбите мечтах
как ухаят ли липите.

Асансьорът не веднъж
бе приятел за закачка,
ритах *касичка със крак,
правех от стотинка пачка.

***

Златни бяха тези дни

залез, борове - ливади,
снимани на нов тапет
живот липите са му дали.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© РемаТе All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...