БЛУДНИЦА
Наричат ме порочна блудница,
разкъсала душите на мнозина...
Проклинат ме да гния в лудница,
през истината тяхна да премина...
В съблазън грешна ме нарочиха,
остана с камъни да ме убият...
За безподобна измет ме посочиха,
да можеха със длан да ме изтрият...
Не вярвайте! Не съм такава...
В гърдите бие истинско сърце!!
И преко всичко то остава
любящо, нежно е като перце...
... А никой не прогледна там,
отвъд лустрото, маската фалшива.
Най-лесно явно е било...
Да ме заплюят с ярост дива!
Без съд, осъдена на смърт,
отхвърлена и поругана...
Безмилостно белязана до кръв,
от нечовешки порив изиграна...
Ще изживея своята Голгота,
какво от туй, че съм невинна,
за чужди грехове ще плащам,
но стига ми
на Бог да бъда свидна!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
