Блян

Българийо, за тебе поглед рея
загледана в море и небосвод! 
Българийо, за тебе аз милея, 
за тебе и любимия народ! 

Горите с полята - богатство голямо
притварям очите в екстаз замечтано!
Водите, реките - аз свалям коляно,
и пак ви нашепвам за всичко видяно!

    За сняг по елите високи, 
    за табуни с диви коне, 
    за птиците в гъстите клони, 
    за рибата в Черно море. 
    
    А може би бихте видели 
    красивите наши цветя,
    с пчелите по тях залепени
    като капка малка роса. 
    
    И нежния пух сред простора
    понесен от вятъра лек,
    тъй както цъфти тук топола
    и прави килима ни мек . 
    
    А може би бихте дочули
    далечния плясък с вълни
    и сладкия глас на сладури
    играещи с пясък в зори. 
    
    А сладкото грозде на есен 
    примамва те тук да поспреш , 
    заслушани в кръшната песен 
    да слушаш и там да замреш! 

Когато страната я видиш с очите, 
опиташ сока на всичко с жадна уста, 
напев като арфа се носи в ушите, 
ще останеш завинаги тук - у дома!