Блян
Колко е хубаво лицето ти.
Господи.. Колко е хубаво !
Докосвам го едва с ръцете си,
и следвам всяка гънка влюбено.
Страните ти са, като мораво
платно избелено от ручея,
прекрасно изтъкано мораво
о, колко радвам се на случая.
Да се любувам на очите,
раздали толкова надежда,
в душата пътят ти открит е
и обич в него ме въвежда..
А щом отпия нежно устните,
със всяка глътка се угажда,
че те са истинските, вкусните
и с тях умирам и се раждам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
