Dec 16, 2006, 9:03 PM

Блян

  Poetry
928 1 7

Колко е хубаво лицето ти.
Господи.. Колко е хубаво !
Докосвам го едва с ръцете си,
и следвам всяка гънка влюбено.
 
Страните ти са, като мораво
платно избелено от ручея,
прекрасно изтъкано мораво
о, колко радвам се на случая.

Да се любувам на очите,
раздали толкова надежда,
в душата пътят ти открит е
и обич в него ме въвежда..

А щом отпия нежно устните,
със всяка глътка се угажда,
че те са истинските, вкусните
и с тях умирам и се раждам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...