25.03.2012 г., 15:33

Блян

896 0 0

Блян

 

Чувствам се на земята тъй затворен,

искам поне веднъж да се рея като волен.

Да можеше да си ушия аз криле,

да можеше, да можеше за малко поне.

 

Омръзна ми като зад решетки да съм сам затворник,

омръзна ми на земята да съм аз заложник.

Краката си от пода щях да отлепя

и смело в небесата аз да полетя.

 

Щях да разширя своя кръгозор,

нямаше да бъде толкова за мене зор.

Света отвисоко щях да наблюдавам,

света отблизо щях да съзерцавам.

 

Като смела птица бързо ще се въплътя,

без да мисля, че участвам във съня.

Ще се рея свободно в небесата,

ще си изживея смело аз мечтата.

 

Но на хубавото му се вижда края,

ще се наложи да спра вече да мечтая.

Ще сляза аз пак от небесата

и ще стъпя отново здраво на земята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...