Mar 25, 2012, 3:33 PM

Блян

  Poetry » Other
897 0 0

Блян

 

Чувствам се на земята тъй затворен,

искам поне веднъж да се рея като волен.

Да можеше да си ушия аз криле,

да можеше, да можеше за малко поне.

 

Омръзна ми като зад решетки да съм сам затворник,

омръзна ми на земята да съм аз заложник.

Краката си от пода щях да отлепя

и смело в небесата аз да полетя.

 

Щях да разширя своя кръгозор,

нямаше да бъде толкова за мене зор.

Света отвисоко щях да наблюдавам,

света отблизо щях да съзерцавам.

 

Като смела птица бързо ще се въплътя,

без да мисля, че участвам във съня.

Ще се рея свободно в небесата,

ще си изживея смело аз мечтата.

 

Но на хубавото му се вижда края,

ще се наложи да спра вече да мечтая.

Ще сляза аз пак от небесата

и ще стъпя отново здраво на земята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...