Mar 25, 2012, 3:33 PM

Блян

  Poetry » Other
905 0 0

Блян

 

Чувствам се на земята тъй затворен,

искам поне веднъж да се рея като волен.

Да можеше да си ушия аз криле,

да можеше, да можеше за малко поне.

 

Омръзна ми като зад решетки да съм сам затворник,

омръзна ми на земята да съм аз заложник.

Краката си от пода щях да отлепя

и смело в небесата аз да полетя.

 

Щях да разширя своя кръгозор,

нямаше да бъде толкова за мене зор.

Света отвисоко щях да наблюдавам,

света отблизо щях да съзерцавам.

 

Като смела птица бързо ще се въплътя,

без да мисля, че участвам във съня.

Ще се рея свободно в небесата,

ще си изживея смело аз мечтата.

 

Но на хубавото му се вижда края,

ще се наложи да спра вече да мечтая.

Ще сляза аз пак от небесата

и ще стъпя отново здраво на земята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...