Блян
Блян
В сълзите си бях те целувал
блуждаеща в дивна гора.
И образ отнейде изплувал
превърна дъхът ми в зора.
Със думи те бях нарисувал -
с очи като кестенов цвят.
Измислен, но пак съществувал
за теб аз създадох ни свят.
В мечтите си бях сънувал
красива... - ти капка роса.
За теб до полуда бленувал
се губех сред твойта коса.
В сълзите си бях те целувал
блуждаеща в дивна гора.
И образ отнейде изплувал
превърна дъхът ми в зора.
Със думи те бях нарисувал -
с очи като кестенов цвят.
Измислен, но пак съществувал
за теб аз създадох ни свят.
В мечтите си бях сънувал
красива... - ти капка роса.
За теб до полуда бленувал
се губех сред твойта коса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Минков Всички права запазени
