Блянове
797
0
1
Блянове
Защо преследвам любовта,
когато срещу мене тича...
Но срещата ни закъсня,
къде си, мило ми момиче?
Дали избра си път погрешен?
А може би подмина моя дом?
Очаквам с трепет безутешен
в сърцето ми да влезеш с взлом!
Забави се!... Но времето е всъщност спряло.
Не бързай, тепърва всичко предстои!
Обичаш ме! И черното е вече бяло,
и радост от сърцето ми струи!
Уви... Надеждата остана ми едничка,
надеждата – приятел, но и враг е тя!
Измина време и ти забрави всичко,
а аз, бленувам те, макар и с позавехнали цветя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галин Добрев Всички права запазени
