Feb 13, 2010, 11:22 AM

Блянове

  Poetry » Love
800 0 1


        Блянове


Защо преследвам любовта,

когато срещу мене тича...

Но срещата ни закъсня,

къде си, мило ми момиче?

 

Дали избра си път погрешен?

А може би подмина моя дом?

Очаквам с трепет  безутешен

в сърцето ми да влезеш с взлом!

 

Забави се!... Но времето е всъщност спряло.

Не бързай, тепърва всичко предстои!

Обичаш ме! И черното е вече бяло,

и радост от сърцето ми струи!

 

Уви... Надеждата остана ми едничка,

надеждата – приятел, но и враг е тя!

Измина време и ти забрави всичко,

а аз, бленувам те, макар и с позавехнали цветя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галин Добрев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...