Feb 13, 2010, 11:22 AM

Блянове

  Poetry » Love
803 0 1


        Блянове


Защо преследвам любовта,

когато срещу мене тича...

Но срещата ни закъсня,

къде си, мило ми момиче?

 

Дали избра си път погрешен?

А може би подмина моя дом?

Очаквам с трепет  безутешен

в сърцето ми да влезеш с взлом!

 

Забави се!... Но времето е всъщност спряло.

Не бързай, тепърва всичко предстои!

Обичаш ме! И черното е вече бяло,

и радост от сърцето ми струи!

 

Уви... Надеждата остана ми едничка,

надеждата – приятел, но и враг е тя!

Измина време и ти забрави всичко,

а аз, бленувам те, макар и с позавехнали цветя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галин Добрев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....