Блянове

Защо преследвам любовта,

когато срещу мене тича...

Но срещата ни закъсня,

къде си, мило ми момиче?

Дали избра си път погрешен?

А може би подмина моя дом?

Очаквам с трепет  безутешен

в сърцето ми да влезеш с взлом!

Забави се!... Но времето е всъщност спряло.

Не бързай, тепърва всичко предстои!

Обичаш ме! И черното е вече бяло,

и радост от сърцето ми струи!

Уви... Надеждата остана ми едничка,

надеждата – приятел, но и враг е тя!

Измина време и ти забрави всичко,

а аз, бленувам те, макар и с позавехнали цветя...