Feb 13, 2010, 11:22 AM

Блянове

  Poetry » Love
801 0 1


        Блянове


Защо преследвам любовта,

когато срещу мене тича...

Но срещата ни закъсня,

къде си, мило ми момиче?

 

Дали избра си път погрешен?

А може би подмина моя дом?

Очаквам с трепет  безутешен

в сърцето ми да влезеш с взлом!

 

Забави се!... Но времето е всъщност спряло.

Не бързай, тепърва всичко предстои!

Обичаш ме! И черното е вече бяло,

и радост от сърцето ми струи!

 

Уви... Надеждата остана ми едничка,

надеждата – приятел, но и враг е тя!

Измина време и ти забрави всичко,

а аз, бленувам те, макар и с позавехнали цветя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галин Добрев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...