21.06.2023 г., 18:13

Бляскава искрица

832 1 0

Твоята любов е за мен.

А може и да бъде споделена,

но трябва ли да делим сърцата си,

и трудно ли е да сме заедно завинаги?

Събличай дрехите си, може и голи

в тъмнината да се търсим, като счупени,

все по-рядко намиращи се

и все по-често изгубени.

Ръцете ни се вплитат и отпиваш ме,

разливаш се, а аз попивам те.

И е достатъчно, за тази нощ,

Ти просто заспивай, твоята любов е за мен.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Viktor Nikolov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...