Jun 21, 2023, 6:13 PM

Бляскава искрица

  Poetry » Love
841 1 0

Твоята любов е за мен.

А може и да бъде споделена,

но трябва ли да делим сърцата си,

и трудно ли е да сме заедно завинаги?

Събличай дрехите си, може и голи

в тъмнината да се търсим, като счупени,

все по-рядко намиращи се

и все по-често изгубени.

Ръцете ни се вплитат и отпиваш ме,

разливаш се, а аз попивам те.

И е достатъчно, за тази нощ,

Ти просто заспивай, твоята любов е за мен.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Viktor Nikolov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...