Да забравя се моля! Дано
да успея смеха да забравя
на момиче от време оно̀
и с тъгата си аз да се справя.
Да се будя спокоен, но сам.
Да мечтая за юли в очите
и на слабия длан да подам.
Да погаля света на звездите.
Да ридая, защото боли.
Да желая по пътя да има
светлини на красиви лъчи,
а в безкрая да чака любима.
Да забравя се моля. Защо?
Не живея живота цинично.
Аз копнея за шепа добро
и се смея: усмивка различна.
© Димитър Драганов Всички права запазени