1.04.2015 г., 21:17

Блъснах се в Любовта

875 0 1

Отварям аз очи в леглото - сам съм, то е ясно.
Утрото въобще не е прекрасно, то направо е ужасно.
На свободен ход към кухнята отивам,
я, бутилка с джин! - казвам и отпивам.
На масата пред мене -
пепелник с фасове догоре, опаковка от кондом,
кутия от пица, книга на Буковски, кенчета от бира,
няколко призовки, дузина чаши и чинии
и както се разбира - никаква жена наоколо.
А друго си е, братче - женската ръка.
Тебе нежно да те пипне, къщата и нея.
Че мъж и къща без жена не могат...

И сам с остатъците аз стоя,
рисунките си гледам и последните пари броя.
За днес ще стигнат - колко му е.
Аз на татко съм се метнал,
две и две от раз съм сметнал.
Бутилка уиски, цигари две кутии
и пак от всички ще се скрия,
да се правя на писател,
макар и таз професия още в миналия век да е умряла.

И тръгвам аз към магазина, с бутилка джин в ръка,
макар и да е 10 сутринта -
такъв съм аз - бохемче по душа.
Вървя, вървя и гледам всеки нервно крачи.
С кафе и баница в ръка са всички.
И бързат.
Бързат да не закъснеят.
Плащат, колкото да оцелеят,
а те горките, забравили са да се смеят.
Ето, ей там на ъгъла е моя магазин,
от него всеки ден си пазарувам,
и на шега със продавачката флиртувам.
Гледам я, усмихвам се и се любувам,
комплименти сипя щедро,
че на всичко друго аз съм беден.
Но не лъжа, моля ви се!
Тя наистина си е красива...

Катастрофа!
Тъкмо завивам аз на ъгъла,
но зад него - дама симпатична,
двамата се блъснахме,
аз с джин,
тя с кафе горещо ме поля.
Гледаме се няколко секунди,
и двамата един на друг се чудим.
Виновни в тази катастрофа няма.
Усмихна се момичето, трагедията не е голяма.
- Как се казваш, мила?
Мила.
- Да, "мила." те нарекох.
- Но как се казваш, мила?
- Мила - пак повтаря тя. Така се казвам. Сега нали разбра?
- Имаш много хубава пола.
- Как видя? - попита Мила
- Няма да те лъжа, първо гледах хубавите ти крака.
- Аха - усмихва ми се тя.
- Ти пък имаш хубава коса.
- Че какво ѝ е специалното на моята коса? - питам и се чудя аз.
- Черна е и остра и много ми харесва.
- От  татко си я взех. - гордо отговарям аз.
- Така като те гледам с тоя джин, работа си нямаш - установява вярно Мила.
- Така е, мила, Мила.
- И аз за никъде не бързам.
- Хубавите мацки обикновено бързат.
- Това е техен си проблем. - пренебрежително ми заявява тя.
- Закуската е много важна. Ти закуси ли, питам аз и се подхилвам.
- Не съм, а ти?
- Аз не съм закусвал, обядвал и вечерял с дни.
- Тогава хайде - ти води. - отвръща тя.

И тъй вървиме под ръка, кой със джин, кой с кафе залян.
Никога не знаеш от кой ъгъла ще изкочи любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чарли Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...