Седи под манастирската лоза
попът замислен,навъсен
брои своите бобени зърна
преди да напусне тоя свят мръсен
Ясно е вече-предстои му раздяла
тленното тяло навеки ще легне в пръстта
и галейки брадата си бяла
чуди се къде ли ще литне измъчената му душа
Брои си зърната,но все му се струва,
че белите някак са кът
страхува се,че вместо към рай да пътува
ще тръгне по адския път
Спомня си бе преял веднъж със чорба,
но без изобщо да мисли за края
бе изял само черните зърна
А сега как ли ще стигне до Рая?
Е,съгрешавал е няколко пъти отеца,
но чак пък да ври във казан...
Свети Петър къде ли ще прати глупеца,
попадал често във плътски капан
Седи под манастирската лоза попът
замислен и свъсен
Ругае на ум свойта тъжна съдба
не иска раздяла с тоя свят мръсен