Аз съм цветенце красиво,
мъничко и закачливо,
слънчево, игриво.
Всички много ми се радват,
Слънчогледка ме наричат.
Търсят и ме искат,
Млади, стари, всякакви божи твари.
И много, искат те да ме "обичат",
ала май все ми се натискат.
Искат те от мен „неща“, ала аз все неща, неща,
Но зная как да ги разкарам,
щото не съм просто цветенце красиво,
още повече мъничко и закачливо
нито слънчево, игриво.
Май съм повечко бодил бодливо,
Малко лошичко и диво,
Но мъничко и закачливо,
Слънчево, игриво…
© Ат Нейков Всички права запазени