Беше ти нежна и мила, като цвете, окъпано в сутрешна роса, бе ти... А сега си като роза бодлива - зла, безсърдечна и завистлива... Обичах те аз от сърце, бях готова за теб в огъня да вляза с боси нозе!!! А какво получих аз от теб? Замени ме с друга ти и сърцето ми до болка нарани... Забрави миговете наши, забрави мен и общите мечти... Сега ме молиш да се върна, сега ме искаш пак до теб... Но НЕ!!! Ти живота ми обърка и не ще се върна никога - сърцето ми за теб е вече лед!!! Ще ме търсиш ти в чуждите очи, ще търсиш моята усмивка... Но няма да я видиш ти - тя за друга ще блести! На всяка друга бих я подарила, но не и на РОЗАТА БОДЛИВА!!!