1.09.2018 г., 0:45

Боец...

1.1K 1 2

 

Боец...

 
Ще ви разкажа история сега
забравена много отдавна
никога не е била изричана
тя се чертае и извървява...
тя е за мечтите, които се сбъдват...
 
За онзи войн, който се осмели
да свали товара от плещите си,
да прости на себе си и другите,
да избере пътят към светлината....
 
Всички болки, всички уроци
и днес ги нося вътре в себе си...
но продължавам да вървя напред...
а те свободни политат нагоре...
към щастието, към усмивките...
 
Преди бях наранена и съкрушена
със счупени крила, затворена...
Сега избирам, избирам да съм боец
да не се предавам никога повече...
 
Сърцето ми да пее несломимо,
да вярва, да обича, да мечтае...
мечтите си да следва искрено,
с труд и обич да ги сбъдва...
 
Въпреки всичко, в мен гори огън
отвъд нещата, започва живота...
повече няма, няма да ме нараниш...
не съм вече жертва, аз съм боец...
 
Днес намерих тази част от себе си,
която искам да откривам всеки ден...
онова дете вътре в мен, което лети...
към слънцето и луната усмихнато...
 
И дори да се страхува, продължава
прегръща смело живота си в ръцете,
пеперудите от пашкула освобождава,
а тъмнината да го спре не успява...
 
Преди бях наранена и съкрушена...
със счупени крила, затворена...
Сега, сега съм боец, сега мечтая...
сега съм свободна и тръгвам...
 
Сърцето ми да пее за всеки миг,
за всяко кътче, което днес оживява...
повече не можеш да ме нараниш,
не съм вече жертва, аз съм боец...
 
Сега съм боец, сега избирам,
сега мечтая, сега вярвам...
сега съм по - силна от всякога...
сега съм свободна и тръгвам...
мечтите си да следвам несломимо...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....