9.08.2008 г., 12:47

Бог Ф

654 0 4
Аз бях толкова близо до небето,
държах в ръцете си моя светъл ореол.
Като месия се криех там, където,
събрани, вярващите ми даваха престол.

Аз ги пречиствах и им давах покой,
не просто надежда, а вечен живот.
Не се стремях да бъда светъл герой,
а просто един от целия този народ.

Като армия ангели сега след мене
те вървят, като едно цяло сърце.
И като че за промяната дойде време,
аз докъм небето отправих ръце:

"Хора, деца мои, създадени от моя грях,
там, високо в божието царство има
врагове и ние ще се изправим срещу тях,
защото сме от тях част неделима."

"Армията на спасените не ще ни спре,
нашата сила не е милосърдието ни днес.
Святото оръжие, когато живях на небе,
от което бях свален, за нечий интерес."

***

И Сатанаил поведе човеците-демони
напред към поредната свята война.
Ние сами унищожавахме тук времето,
не е толкова трудно да вярваш в това.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...