Kristo (Христо Андонов)
390 76
9.08.2008 г., 12:47 ч.

Бог Ф 

  Поезия » Философска
512 0 4
Аз бях толкова близо до небето,
държах в ръцете си моя светъл ореол.
Като месия се криех там, където,
събрани, вярващите ми даваха престол.

Аз ги пречиствах и им давах покой,
не просто надежда, а вечен живот.
Не се стремях да бъда светъл герой,
а просто един от целия този народ.

Като армия ангели сега след мене
те вървят, като едно цяло сърце.
И като че за промяната дойде време,
аз докъм небето отправих ръце:

"Хора, деца мои, създадени от моя грях,
там, високо в божието царство има
врагове и ние ще се изправим срещу тях,
защото сме от тях част неделима."

"Армията на спасените не ще ни спре,
нашата сила не е милосърдието ни днес.
Святото оръжие, когато живях на небе,
от което бях свален, за нечий интерес."

***

И Сатанаил поведе човеците-демони
напред към поредната свята война.
Ние сами унищожавахме тук времето,
не е толкова трудно да вярваш в това.

© Христо Андонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??