Бог на всички времена
Нима е съгрешила Ева пред света,
откъсвайки плода от ябълката зряла
и за живота и смъртта
нима остана истината цяла?
Безкрайно мъдър се оказа Бог,
творецът на безкрайната Вселена,
не той ли въплъти греха убог
в човешката душа неопетнена?!
Покрито с прах, познанието без греха
почиваше, мъртвешки склопило очи,
отекваше във мрак на Дявола смеха,
а Господ искаше човекът да мълчи.
Посегна първа към дървото Ева,
към огъня ръка протегна Прометей.
Нима не е очаквал Бог Мария-Дева
и Зевс мощта, която ще го помете?
Откри човекът във греха познание,
съзря в невежеството тъмнина,
родил се бе незрящ, незнаещ,
но стана бог на всички времена.
И трябваше да се роди Исус,
Спасителят, господен Син,
изваян по божествен вкус,
във жертвата и в чудото самин.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
