Бог на всички времена

Nov 17, 2007, 2:53 PM

Poetry » Phylosophy

678 0 6

Нима е съгрешила Ева пред света,

откъсвайки плода от ябълката зряла

и за живота и смъртта

нима остана истината цяла?

Безкрайно мъдър се оказа Бог,

творецът на безкрайната Вселена,

не той ли въплъти греха убог

в човешката душа неопетнена?!

Покрито с прах, познанието без греха

почиваше, мъртвешки склопило очи,

отекваше във мрак на Дявола смеха,

а Господ искаше човекът да мълчи.

Посегна първа към дървото Ева,

към огъня ръка протегна Прометей.

Нима не е очаквал Бог Мария-Дева

и Зевс мощта, която ще го помете?

Откри човекът във греха познание,

съзря в невежеството тъмнина,

родил се бе незрящ, незнаещ,

но стана бог на всички времена.

И трябваше да се роди Исус,

Спасителят, господен Син,

изваян по божествен вкус,

във жертвата и в чудото самин.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

LONTANA (Даша)

2007-11-17T20:03:06+02:00

Изпрати Го Бог, за да ни каже и покаже, бе Пътя към спасението не е грях и зло, а Любов. Уви, малко Го разбраха.
feia (Вилдан Сефер)

2007-11-17T18:06:36+02:00

Вечните въпроси на Битието...Поздрав и от мен!
Senni (Силвия)

2007-11-17T16:14:57+02:00

Истинско и дълбоко, аплодисменти.
darisss (Дарина Шопова)

2007-11-17T15:59:12+02:00

Прекрасен стих!Поздрав!
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-11-17T15:49:06+02:00

Поздравявам те!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-11-17T15:22:19+02:00

Прекрасно. И усететено изключително
вярно, написано с прецизност и финес.
Браво. Много ми допадна идеята и стихът.
С много обич.