Бог си нарами пътната тояга
БОГ СИ НАРАМИ ПЪТНАТА ТОЯГА
... три крадени талиги със злата върху баира залезът изсипа,
доде молитвата си дочета, и мракът взе да дърпа черна дрипа,
добър бе Господ в този Божи ден, запали ми свещицата във храма,
парчето хляб го сподели със мен, а двете риби ги приготви мама,
с ракийцата от бащиния юз си помълчахме –
седнали на прага,
и гледах го – от килнатия пруст, как си нарами пътната тояга,
и кой съм аз, дали изобщо съм, и утре ще ме има ли? – се питам,
а Бог се скри – зад пламналия хълм, огнищата на залеза разритал,
в талигите с небесните злата от нас – очи отвърнал, Той се крие? –
и, уж, го няма нийде на света, а, всъщност,
Господ Бог – това сме ние.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
