Усмихва ми се слънчево и лъчезарно,
но с мисълта да ми направи гадно,
усмихва ми се и докато с удар ме налага,
не жегва го избилата в очите влага.
"По-силен съм, по-богат съм, гнидо бедна,
ти кой се бе, буболечко, на никой непотребна" -
и стреля ме със думи силни, остри и обидни,
заобиколен с жени красиви, неистински, фригидни,
доказва и мощ, и сила, и безразличие,
сред себеподобните - истинско величие.
А аз съм малък и нищожен, мен ме няма,
честността на този бал е моя дама. ...