Не я обичам никак бедността
на сивото в различните нюанси.
Не ми хвалете танца на смъртта!
/Смрадта, порока, дъртите пияници.../
Не, не харесвам: бебе без краче,
дърво без корен, куче без порода.
А в дрипи, даже хубаво момче
не ме привлича. Нищо, че е модно.
Не искам да преглъщам къшей хляб
със спирт, не с вино.И да ослепея.
Без книга... Моля?! Или без театър?
Наместо Моцарт- чалга да ми пеят?!
Хлебарките - във мен събуждат гняв.
Тях трудно с мравки мога да ги сбъркам.
Да, може да е снобско, но с еснаф не ща да лягам.
Друг ще ми похърква.
Но, там накрая, мили, на града
на сметището
ако знам, че чакаш-
ще литна като щъркел към дома
от Савската царица по-богата.
Защото милиарди цветове
в зеницата съдържат се
и зреят.
А всичките богатства на света
пред искрената ти любов – бледнеят.
2006 г.
© Росица Младенова Всички права запазени