rosy88
56 резултата
Разбери ме сърце,
аз си тръгвам, защото
не смея
да погледна в очите
на цялата тази любов. ...
аз си тръгвам, защото
не смея
да погледна в очите
на цялата тази любов. ...
99
1
1
След третата ти смърт
се умори,
вълните си изтри
и отпътува.
Насън го стряскат ...
се умори,
вълните си изтри
и отпътува.
Насън го стряскат ...
148
5
5
На Д.
Когато летните момичета заплачат
със сълзите на есенни жени,
тогава напълни за мене чаша.
Тогава ти за мене си спомни! ...
Когато летните момичета заплачат
със сълзите на есенни жени,
тогава напълни за мене чаша.
Тогава ти за мене си спомни! ...
251
1
4
Тя е толкова хубава само в четвъртък. По залез.
Закъснява и бавно посипва земята с мъниста.
Стъпва право в очите ти. А светът се смалява до залък.
Дъх след дъх приближава. Дъх след дъх си отива. Лъчиста.
Ако имаш късмет, ще я срещнеш в четвъртък, когато ...
Закъснява и бавно посипва земята с мъниста.
Стъпва право в очите ти. А светът се смалява до залък.
Дъх след дъх приближава. Дъх след дъх си отива. Лъчиста.
Ако имаш късмет, ще я срещнеш в четвъртък, когато ...
143
5
дъщеря ми
обикаля света
проговаря езиците му
изучава културите
дете на християнка и мюсюлманин ...
обикаля света
проговаря езиците му
изучава културите
дете на християнка и мюсюлманин ...
363
Не ми остави никакво лице,
в което като цвете да те сложа.
Днес нямаш пръсти, вени и сърце.
Не се побираш в думи или кожи.
По- липсваща си от последен дъх. ...
в което като цвете да те сложа.
Днес нямаш пръсти, вени и сърце.
Не се побираш в думи или кожи.
По- липсваща си от последен дъх. ...
283
2
6
Аз съм тишината между две вдишвания.
Вчерашна вечеря споделена между непознати.
Любимият бързаше, но така и не дойде.
Тук съм. В отсечката между две дати.
На път съм да заплача. Липса на хормони. ...
Вчерашна вечеря споделена между непознати.
Любимият бързаше, но така и не дойде.
Тук съм. В отсечката между две дати.
На път съм да заплача. Липса на хормони. ...
155
1
Трябва да се науча да пускам нещата
както се пуска корабче в реката.
Сгъвам го прилежно от лист хартия,
откъснат от тетрадката със стихове,
писани за момчето, в което бях влюбена ...
както се пуска корабче в реката.
Сгъвам го прилежно от лист хартия,
откъснат от тетрадката със стихове,
писани за момчето, в което бях влюбена ...
166
Помня, на другият край на света,
на някакъв остров в небето прострян –
малко момче и малка жена
/Дали беше сън, дали беше блян/
някаква музика там ги роди. ...
на някакъв остров в небето прострян –
малко момче и малка жена
/Дали беше сън, дали беше блян/
някаква музика там ги роди. ...
163
1
1
От вглеждане във видимото
и невидимото
полека ослепяваше
сърцето ми.
И ето го ...
и невидимото
полека ослепяваше
сърцето ми.
И ето го ...
168
1
1
Отивам на война и някой може да убие тялото ми.
Тялото ми може да убие - този враг и жалък, и могъщ.
Подготвям се за битка и признавам:
Да смъртна съм и може да се счупи,
черупката на крехкото ми тяло ...
Тялото ми може да убие - този враг и жалък, и могъщ.
Подготвям се за битка и признавам:
Да смъртна съм и може да се счупи,
черупката на крехкото ми тяло ...
377
1
1
Разхождаш се в стаята, надничаш в огледалото
можеш да си тръгнеш, но винаги си бил
толкова истински, колкото е необходимо
за да ти вярвам, без да се загубя.
Адресът ми е изписан на ръката ти, пръстена стягаше ...
можеш да си тръгнеш, но винаги си бил
толкова истински, колкото е необходимо
за да ти вярвам, без да се загубя.
Адресът ми е изписан на ръката ти, пръстена стягаше ...
372
3
Преди да са измислили скръбта
едно момиче тичаше на двора.
Над доверчиви шепички вода,
лицето му разпръскваше умората
на дългият и прашен, ...
едно момиче тичаше на двора.
Над доверчиви шепички вода,
лицето му разпръскваше умората
на дългият и прашен, ...
291
2
2
Този свят се отдръпва - планинска мъгла
А зад нея ме стрелкат очите на Бога.
Планината е дом и добре съм дошла.
И добре съм си тръгнала. Знам, че го мога.
Знам, че още ме чакаш. Зад девет злини. ...
А зад нея ме стрелкат очите на Бога.
Планината е дом и добре съм дошла.
И добре съм си тръгнала. Знам, че го мога.
Знам, че още ме чакаш. Зад девет злини. ...
883
14
19
Днес си купих обувки, с които да дойда при теб.
Продавачката беше млада, с издължено лице и фини глезени.
Каза ми, че обувките, които съм избрала са сами по себе си празник.
Гласът и бе дрезгав, нетипичен за младо момиче.
Гледах разсеяно наоколо, но знаех, че точно тези обувки са вече мои, както меж ...
Продавачката беше млада, с издължено лице и фини глезени.
Каза ми, че обувките, които съм избрала са сами по себе си празник.
Гласът и бе дрезгав, нетипичен за младо момиче.
Гледах разсеяно наоколо, но знаех, че точно тези обувки са вече мои, както меж ...
347
1
2
Сигурно не ти е лесно сине,
точно аз да бъда твоя майка.
Нито днес очите ми са сини,
нито златната вода дочаках.
Все не стига време да ги чуя ...
точно аз да бъда твоя майка.
Нито днес очите ми са сини,
нито златната вода дочаках.
Все не стига време да ги чуя ...
265
2
3
/приказно/
Преди любовта да бях умряла –
щеше да е приказна история.
Ала тя си тръгна още вчера.
Вече сме на чужда територия. ...
Преди любовта да бях умряла –
щеше да е приказна история.
Ала тя си тръгна още вчера.
Вече сме на чужда територия. ...
268
2
3
Всичко е, миличка, в дозата! – казва приятелка.
Пила си много любов и сега ще боли.
Да, абсененция някаква. Не посягай към чашата!
Чакай, ще мине и говори. Говори!
После ръката й, нервната, удря по масата ...
Пила си много любов и сега ще боли.
Да, абсененция някаква. Не посягай към чашата!
Чакай, ще мине и говори. Говори!
После ръката й, нервната, удря по масата ...
403
3
3
Нечакана есен - коварен и блуден сезон
косите ни близва до бяло, наместо със злато.
Как царствено сяда, опашка превила, на трон
от който се пада по-тежко щом казваш се Лято.
Кънтят керемиди и лудо въртят се мъгли. ...
косите ни близва до бяло, наместо със злато.
Как царствено сяда, опашка превила, на трон
от който се пада по-тежко щом казваш се Лято.
Кънтят керемиди и лудо въртят се мъгли. ...
594
4
8
Не се сбогува с никой този мъж.
Отвори си небето.
И излезе.
По стъпките му хукна
като дъжд ...
Отвори си небето.
И излезе.
По стъпките му хукна
като дъжд ...
838
6
9
Поетът не излизаше от кръчмата,
в която съществуваше, чрез дим,
чрез думи и неизвървени пътища.
Причакваше го звяр неумолим
на прага ѝ. И не, не се страхуваше, ...
в която съществуваше, чрез дим,
чрез думи и неизвървени пътища.
Причакваше го звяр неумолим
на прага ѝ. И не, не се страхуваше, ...
383
2
5
На Ив.
Мъглата зад прозореца пълзи-
тополов пух в зеницата ти чужда.
Примигвам. А в окото на Париж
един коварен спомен се събужда. ...
Мъглата зад прозореца пълзи-
тополов пух в зеницата ти чужда.
Примигвам. А в окото на Париж
един коварен спомен се събужда. ...
938
7
14
Виж тази безгръбначна интелигентност
с безброй стратегии за отбрана!
Виж го, как намира сърце за всяка от жените си,
колко бързо ги задушава в прегръдка.
Плува бавно сред облак от гъсто мастило. ...
с безброй стратегии за отбрана!
Виж го, как намира сърце за всяка от жените си,
колко бързо ги задушава в прегръдка.
Плува бавно сред облак от гъсто мастило. ...
583
Навярно трябва да обикна кораба -
познал уханията на пристанища,
високите ми балове на гняв
и хоризонтите на мисълта.
Да! Корабът, ...
познал уханията на пристанища,
високите ми балове на гняв
и хоризонтите на мисълта.
Да! Корабът, ...
1001
2
20
Когато се приближат твърде близо един до друг
става толкова горещо, че
кръвната плазма от сърцето му
пулсира в зачервената кожа.
Тя се опитва да си представи, че е поничка. ...
става толкова горещо, че
кръвната плазма от сърцето му
пулсира в зачервената кожа.
Тя се опитва да си представи, че е поничка. ...
556
1
Той пее толкова красиво
любовното стихотворение,
което никога няма да напиша,
че на мен не ми остава друго
освен да слушам ...
любовното стихотворение,
което никога няма да напиша,
че на мен не ми остава друго
освен да слушам ...
566
3
Докато се усетя ми отесняха обувките.
Наесен земята е страшно гладна.
Пътувам към себе си и измислям бъдеще.
Моля се в него звезда да падне.
На четиридесет и пет, за четиридесет и пет гроша ...
Наесен земята е страшно гладна.
Пътувам към себе си и измислям бъдеще.
Моля се в него звезда да падне.
На четиридесет и пет, за четиридесет и пет гроша ...
592
1
1
Не я обичам никак бедността
на сивото в различните нюанси.
Не ми хвалете танца на смъртта!
/Смрадта, порока, дъртите пияници.../
Не, не харесвам: бебе без краче, ...
на сивото в различните нюанси.
Не ми хвалете танца на смъртта!
/Смрадта, порока, дъртите пияници.../
Не, не харесвам: бебе без краче, ...
486
3
6
Чувал ли си как се смее бебе
Как изчиства въздуха от прах
Как цветчета бели се разпукват
сред порой от звънък, звезден смях?
Там, в гърдите му пчела се блъска. ...
Как изчиства въздуха от прах
Как цветчета бели се разпукват
сред порой от звънък, звезден смях?
Там, в гърдите му пчела се блъска. ...
405
1
4
Смъртта пуши цигара
в стаята на мама.
Невидими устни
всмукват
живот ...
в стаята на мама.
Невидими устни
всмукват
живот ...
687
4
Сега съм три пъти по-млада от живота.
Случвам се в малките прискърбия на птици,
в техните не-полети нощем,
докато светът се притаява
в черупка от кестен ...
Случвам се в малките прискърбия на птици,
в техните не-полети нощем,
докато светът се притаява
в черупка от кестен ...
411
2
2
Ето ги конете.
Таборът се върна.
Смеят се нозете.
Пушка нейде гръмна.
В тъмното проблясват - ...
Таборът се върна.
Смеят се нозете.
Пушка нейде гръмна.
В тъмното проблясват - ...
1264
6
19
Понякога
приятелите мълчат
по-страшно от врагове.
Неизречени думи
спъват мислите ти. ...
приятелите мълчат
по-страшно от врагове.
Неизречени думи
спъват мислите ти. ...
910
1
(зимно)
Когато в мен се върне пролетта
с надеждата за новото начало.
Когато си простя за глупостта,
че пожелах със теб да бъдем цяло. ...
Когато в мен се върне пролетта
с надеждата за новото начало.
Когато си простя за глупостта,
че пожелах със теб да бъдем цяло. ...
593
1
10
Колко е хубав! И как му отива любов!
Как се прелива в очите зелени, гората.
Там сред поляна от нежност и трепетен зов
стадо сърнички пощипват трева от ръката му.
Колко е хубав! И как му отива небе. ...
Как се прелива в очите зелени, гората.
Там сред поляна от нежност и трепетен зов
стадо сърнички пощипват трева от ръката му.
Колко е хубав! И как му отива небе. ...
1138
4
8
В онова босо село, дето всяка надежда е двор,
а петлите по тъмно пронизват със вик тишината.
Там, отдясно на къщата, точно до стръмния бор
всяка вечер към осем застава на Найден жената.
Как е бяла и кръшна! Уж е само на трийсет и три, ...
а петлите по тъмно пронизват със вик тишината.
Там, отдясно на къщата, точно до стръмния бор
всяка вечер към осем застава на Найден жената.
Как е бяла и кръшна! Уж е само на трийсет и три, ...
2062
13
37
След всяко непотърсено добро –
ръцете ù се учат на пътуване.
Вдълбават клетви в тънкото стебло.
По вятърните мелници танцуват.
Печатът им е с кратък, тръбен зов. ...
ръцете ù се учат на пътуване.
Вдълбават клетви в тънкото стебло.
По вятърните мелници танцуват.
Печатът им е с кратък, тръбен зов. ...
778
1
7
Не вярвам на фалшиви новолуния,
на пристъпи от думи... И вини.
Смущават ме не твоите безумия,
а простичкото, тъжно: “Остани!”.
Защо да спра? ...
на пристъпи от думи... И вини.
Смущават ме не твоите безумия,
а простичкото, тъжно: “Остани!”.
Защо да спра? ...
1454
5
15
Във утрин бяла като бебешко дихание
на прага ми ще нацъфти кокиче.
Ще се зарадвам без да го откъсна.
Момче тъй среща своето момиче.
Капчуците ще свирят песни влюбени. ...
на прага ми ще нацъфти кокиче.
Ще се зарадвам без да го откъсна.
Момче тъй среща своето момиче.
Капчуците ще свирят песни влюбени. ...
599
4
Отстъпвам те на другото си тяло,
в което се срамувах да мечтая.
По тънките си вени те изтласквам
нагоре до безлунната ми стая.
Обичах те в хотела. А в метрото ...
в което се срамувах да мечтая.
По тънките си вени те изтласквам
нагоре до безлунната ми стая.
Обичах те в хотела. А в метрото ...
637
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
