4.07.2021 г., 10:46

Богатство

447 2 0

Искам да отпивам хубостта ти
на малки глътки с жадните очи.
Ще пренебрегна "мъдрите" цитати,
че всяка друга може да си ти.

С дъха си зачестено ще те галя,
ще запечатвам всеки земен миг
чрез който любовта ми се разгаря
и чувствам се да, чувствам се велик.

За теб ще пиша, даже да не мога
да подбера най-точните слова.
Каква любов? Приличаща на огън
в който доброволно, аз горя.

Сравнявах те, но ти си несравнима,
а красотата ражда красота.
Българийо, в сърцето ми те има,
не мога на сърце да изменя.

Нека се препъват враговете.
Доброто побеждава мерзостта.
Приятели, България пазете!
Богати сме с Божествена страна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...