Jul 4, 2021, 10:46 AM

Богатство

  Poetry
444 2 0

Искам да отпивам хубостта ти
на малки глътки с жадните очи.
Ще пренебрегна "мъдрите" цитати,
че всяка друга може да си ти.

С дъха си зачестено ще те галя,
ще запечатвам всеки земен миг
чрез който любовта ми се разгаря
и чувствам се да, чувствам се велик.

За теб ще пиша, даже да не мога
да подбера най-точните слова.
Каква любов? Приличаща на огън
в който доброволно, аз горя.

Сравнявах те, но ти си несравнима,
а красотата ражда красота.
Българийо, в сърцето ми те има,
не мога на сърце да изменя.

Нека се препъват враговете.
Доброто побеждава мерзостта.
Приятели, България пазете!
Богати сме с Божествена страна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...