Богатство е чрез мисълта да скитам
Във тази февруарска зимна нощ,
когато снегове са полудели.
Отново изнамерих капка мощ –
запълвам с думи листите си бели.
Изглежда лесно, сякаш е игра,
така си мислят хората неволно.
И смятат, че е глупава шега,
туй писане безделнично – фриволно.
Но всеки път пред лист или екран
оставям си частици от душата.
Градя от тях магичния си храм –
не търся слава, сметка и отплата.
А в този храм отглеждам си покой –
изпълнен е със стаи чудновати.
В тях имам пролет, есен, летен зной
със всички украшения богати.
Така сдобих се с пълен свят пред мен,
щом си поискам, стая ще отворя.
Ех, де да има всеки този „плен“ –
по-ширнат от небесните простори!
Защото в шепите си удържах
вселени, недокосвани от никой.
Изплащам туй, което сам дължах –
богатството чрез мисълта да скитам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
