dansyto (Данаил Таков)
803 3686
1 февр. 2022 г., 23:41

Богатство е чрез мисълта да скитам 

  Поэзия
233 4 10

Във тази февруарска зимна нощ,

когато снегове са полудели.

Отново изнамерих капка мощ –

запълвам с думи листите си бели.

 

Изглежда лесно, сякаш е игра,

така си мислят хората неволно.

И смятат, че е глупава шега,

туй писане безделнично – фриволно.

 

Но всеки път пред лист или екран

оставям си частици от душата.

Градя от тях магичния си храм –

не търся слава, сметка и отплата.

 

А в този храм отглеждам си покой –

изпълнен е със стаи чудновати.

В тях имам пролет, есен, летен зной

със всички украшения богати.

 

Така сдобих се с пълен свят пред мен,

щом си поискам, стая ще отворя.

Ех, де да има всеки този „плен“ –

по-ширнат от небесните простори!

 

Защото в шепите си удържах

вселени, недокосвани от никой.

Изплащам туй, което сам дължах –

богатството чрез мисълта да скитам!

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвате ме с вашите прекрасни коментари, Миленка, Петя, Ина, Доче, Наде, Деа, Ники, Влади, Щураче! Искрени поздрави!
  • Много ми е близко. Допускал ли си някого във всяка стая? Питам, защото неотдавна ме попитаха това.
  • Браво, приятелю! Поздравления за талантливо написания стих!
  • Много е хубаво!
    Поздрави, Дани!
  • Много е хубаво!
  • Разкош!
  • "Ех, де да има всеки този „плен“ –

    по-ширнат от небесните простори!"

    Разкош!
  • Градя от тях магичния си храм –
    не търся слава, сметка и отплата.!
  • "Но всеки път пред лист или екран
    оставям си частици от душата.
    Градя от тях магичния си храм –
    не търся слава, сметка и отплата."

    И аз така 🙂
  • "Защото в шепите си удържах
    вселени, недокосвани от никой.
    Изплащам туй, което сам дължах –
    богатството чрез мисълта да скитам!"!
Предложения
: ??:??