11.01.2018 г., 10:16

Богиня

1.5K 1 0

Богиня

 

Червена рокля,

токчета дванадесет сантиметра,

изящно сплетени коси

в очите ти иглеждам се,

жадувам

да съм в ръцете ти

играчка-марионетка.

 

Остави ме!

Нека се пързалям,

по тези дълги бронзови бедра.

Насочи ме!

Където искаш,

готов съм за игра.

 

При мисълта за теб изгарям.

Нежната ти кожа

допира се до моите бедра,

охлади ме със целувки

от тях нуждая се сега.

 

И ето,

пак в очите ти поглеждам,

започвам да пламтя,

а черните ти прашки,

подклаждат

огъня на любовта.

 

Предлагам ти разходка.

Сред нощното небе.

Ще бъда твоята комета,

стисни ме силно 

във ръце.

 

Усещам топлата ти гръд,

докосва моето лице

и сгушен пак си лягам,

Богиньо,

владееш моето сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...