Вятърът във тебе вее
и жадува твойта душа,
в небето облаци рее
и владее всяка суша.
Вятърът със тебе пее,
но да флиртува с теб не смее,
защото си моя богиня,
която нехае за милостиня.
В очите ти синьозелени аз плувам,
като моряк на безименна лодка пътувам,
че съм твой роб аз сънувам
и за твоя пристан лудувам.
© Димитър Георгиев Всички права запазени