derkraizer (Ангел) derkraizer (Ангел)
8
5.08.2015 г., 0:43

Богомолка

812 0 4
  Огънят гори. Сърцето ме боли. Поддържам го с дърва. Съзнанието ми е изпълнено с мъгла. Огънят изгасна. Раната ми не зарасна. Наоколо няма още дърва. Не ни беше отредена обща съдба. Накрая останаха само пепел и прах. Сърцето ми се изпълни със страх. Бавно и полека умирам от болка. Умирам като мъжка богомолка.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • derkraizer (Ангел)
    derkraizer (Ангел)
    Толкова добър като Икебаната не мога да стана :D
  • derkraizer (Ангел)
    derkraizer (Ангел)
    (y)
  • derkraizer (Ангел)
    derkraizer (Ангел)
    Хах :D Благодаря!
  • limeruna (Йоана)
    limeruna (Йоана)
    Ако не беше финалът, щях да подмина, но така стихът добива интересен оттенък. Съвършен завършек! Препрочитам и ми се струва все по-хубаво. Поздрави и пожелание за по-безхищни бъдещи партньорки

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0