derkraizer (Ангел)
9 9
5.08.2015 г., 0:43 ч.

Богомолка 

  Поезия » Любовна
602 0 4
 
Огънят гори.
Сърцето ме боли.
Поддържам го с дърва.
Съзнанието ми е изпълнено с мъгла.
Огънят изгасна.
Раната ми не зарасна.
Наоколо няма още дърва.
Не ни беше отредена обща съдба.
Накрая останаха само пепел и прах.
Сърцето ми се изпълни със страх.
Бавно и полека умирам от болка.
Умирам като мъжка богомолка.

 

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова добър като Икебаната не мога да стана :D
  • (y)
  • Хах :D Благодаря!
  • Ако не беше финалът, щях да подмина, но така стихът добива интересен оттенък. Съвършен завършек! Препрочитам и ми се струва все по-хубаво. Поздрави и пожелание за по-безхищни бъдещи партньорки
Предложения
: ??:??