5.08.2015 г., 0:43 ч.
Богомолка
Огънят гори.
Сърцето ме боли.
Поддържам го с дърва.
Съзнанието ми е изпълнено с мъгла.
Огънят изгасна.
Раната ми не зарасна.
Наоколо няма още дърва.
Не ни беше отредена обща съдба.
Накрая останаха само пепел и прах.
Сърцето ми се изпълни със страх.
Бавно и полека умирам от болка.
Умирам като мъжка богомолка.
Сърцето ме боли.
Поддържам го с дърва.
Съзнанието ми е изпълнено с мъгла.
Огънят изгасна.
Раната ми не зарасна.
Наоколо няма още дърва.
Не ни беше отредена обща съдба.
Накрая останаха само пепел и прах.
Сърцето ми се изпълни със страх.
Бавно и полека умирам от болка.
Умирам като мъжка богомолка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Ангел Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
