derkraizer (Ангел)
8 9
Aug 5, 2015, 12:43 AM

Богомолка 

  Poetry » Love
631 0 4
 
Огънят гори.
Сърцето ме боли.
Поддържам го с дърва.
Съзнанието ми е изпълнено с мъгла.
Огънят изгасна.
Раната ми не зарасна.
Наоколо няма още дърва.
Не ни беше отредена обща съдба.
Накрая останаха само пепел и прах.
Сърцето ми се изпълни със страх.
Бавно и полека умирам от болка.
Умирам като мъжка богомолка.

 

© Ангел All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Толкова добър като Икебаната не мога да стана :D
  • (y)
  • Хах :D Благодаря!
  • Ако не беше финалът, щях да подмина, но така стихът добива интересен оттенък. Съвършен завършек! Препрочитам и ми се струва все по-хубаво. Поздрави и пожелание за по-безхищни бъдещи партньорки
Random works
: ??:??