Aug 5, 2015, 12:43 AM

Богомолка

Poetry » Love

810 0 4

Огънят гори. Сърцето ме боли. Поддържам го с дърва. Съзнанието ми е изпълнено с мъгла. Огънят изгасна. Раната ми не зарасна. Наоколо няма още дърва. Не ни беше отредена обща съдба. Накрая останаха само пепел и прах. Сърцето ми се изпълни със страх. Бавно и полека умирам от болка. Умирам като мъжка богомолка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

derkraizer (Ангел)

Толкова добър като Икебаната не мога да стана :D

2015-08-05T11:54:13+03:00
derkraizer (Ангел)

(y)

2015-08-05T11:36:26+03:00
derkraizer (Ангел)

Хах :D Благодаря!

2015-08-05T10:40:18+03:00
limeruna (Йоана)

Ако не беше финалът, щях да подмина, но така стихът добива интересен оттенък. Съвършен завършек! Препрочитам и ми се струва все по-хубаво. Поздрави и пожелание за по-безхищни бъдещи партньорки

2015-08-05T01:30:17+03:00

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0