О, тез следгробищни завръщания!
Все по-чести, нон-стоп ...
Не блъскай се; на всеки за Небитието
билет с запазено место.
Внезапно
и днес един е отпътувал.
Пак всеки тайничко се свира
в своя шанс.
Поплака се: кой искрено,
кой с дъждовна капка.
Дъждът оплака всички нас
в аванс.
... Изтрива калната обувка
човекът там - калонаправен,
о гробищната си морава
и стъпва на асфалта здраво.
Крачоли вкъщи доизчетква
до сетния микрон; подметките ...
А аз съм весел прах. Съм пълен
вятър
между небето и земята.
И Дух без нийде тяло.
Няма
какво от мене да отхапе смъртта.
(нали сме и приятели)
Все повече съм божи,
божи.
Все по-чудодейства
с мене
енергията на Надеждата.
И светъл ми е ранга.
Но ... иска ли казване:
Поетът е рана
богопомазана.
© Вълчо Шукерски Всички права запазени