О, тез следгробищни завръщания!

Все по-чести, нон-стоп ...

Не блъскай се; на всеки за Небитието

билет с запазено место.

Внезапно

                      и днес един е отпътувал.

Пак всеки тайничко се свира

                                           в своя шанс.

Поплака се: кой искрено,

                     кой с дъждовна капка.

Дъждът оплака всички нас

                                             в аванс.    

... Изтрива калната обувка

човекът там - калонаправен,

о гробищната си морава

и стъпва на асфалта здраво.

Крачоли вкъщи доизчетква

до сетния микрон; подметките ...

А аз съм весел прах. Съм пълен

                                             вятър

между небето и земята.

И Дух без нийде тяло.

                                              Няма

какво от мене да отхапе смъртта.

(нали сме и приятели)

Все повече съм божи,

                                              божи.

Все по-чудодейства

                                             с мене

енергията на Надеждата.

И светъл ми е ранга.

                   Но ... иска ли казване:

Поетът е рана

                                   богопомазана.