Богудар
Ще поплача в краката ти, Боже...
Не ме поглеждай с поглед суров.
От небето ти свещи ще паля,
да изпрося от теб благослов!
Отдалече съм тръгнала. Знаеш.
Все ме спираха чужди следи.
Тези камъни, дето ги нося,
ги събирах и в слънчеви дни...
На плещите, от болка обръгнати,
от страх ми тежат греховете,
да не би да ме върнеш от пътя
към голготата тъй устремена!
Във очите ми гарвани драскаха.
Във ушите пищяха деца...
и събирах под ноктите грешното,
но в гърдите си криех сърце!
И го пазих почти недокоснато
от омраза и мръсни лъжи.
Боже, моля те! Смили се над мене!
Аз го давам, а ти го вземи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
