Aneta_kz (Анета) Aneta_kz (Анета)
10 511
Feb 18, 2009, 4:18 PM

Богудар

934 0 24
Ще поплача в краката ти, Боже...
Не ме поглеждай с поглед суров.
От небето ти свещи ще паля,
да изпрося от теб благослов!

Отдалече съм тръгнала. Знаеш.
Все ме спираха чужди следи.
Тези камъни, дето ги нося,
ги събирах и в слънчеви дни...

На плещите, от болка обръгнати,
от страх ми тежат греховете,
да не би да ме върнеш от пътя
към голготата тъй устремена!

Във очите ми гарвани драскаха.
Във ушите пищяха деца...
и събирах под ноктите грешното,
но в гърдите си криех сърце!

И го пазих почти недокоснато
от омраза и мръсни лъжи.
Боже, моля те! Смили се над мене!
Аз го давам, а ти го вземи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0