Feb 18, 2009, 4:18 PM

Богудар

930 0 24
Ще поплача в краката ти, Боже...
Не ме поглеждай с поглед суров.
От небето ти свещи ще паля,
да изпрося от теб благослов!

Отдалече съм тръгнала. Знаеш.
Все ме спираха чужди следи.
Тези камъни, дето ги нося,
ги събирах и в слънчеви дни...

На плещите, от болка обръгнати,
от страх ми тежат греховете,
да не би да ме върнеш от пътя
към голготата тъй устремена!

Във очите ми гарвани драскаха.
Във ушите пищяха деца...
и събирах под ноктите грешното,
но в гърдите си криех сърце!

И го пазих почти недокоснато
от омраза и мръсни лъжи.
Боже, моля те! Смили се над мене!
Аз го давам, а ти го вземи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...